Българска Църква в Лондон


Българска Православна Църква

Св. Иван Рилски

Лондон



Няколко думи за богословието

Какво е християнското богословие: съвсем кратък обзор

 

а) Какво е богословие?

б) Богословие, теологумени, догмати и учение на Църквата.

в) Видове християнско богословие.

г) Богословието на западното християнство.

д) Православното богословие.

 

а) Какво е богословие?

    1. Определение на думата богословие.

    Думата богословие произлиза от гръцкото „теос” бог, и „логия,” изказване, главно положение, наука, закон, т.е. богословието е систематично и рационално изучаване на божественото, а също така на религиозните истини, доколко всяка религия признава съществуването на божественото, на Бог и на духовен свят. Св. Августин използвал латинския еквивалент на думата, „теология,” като посочвал, че богословието е разсъждение или дискусия относно божественото. Относно английския термин богословие Ричард Хукър го определял като наука за божествените неща.

    2. Цели на богословието.

    Богословите обаче в своите анализи използват различни подходи и аргументи (философски, исторически, антропологични, спиритуалистични и т.н.) с цел разбирането, изясняването, проучването, критикуването, защитата или утвърждаването на различни религиозни положения. Поради това богословът начева своите разсъждения с цел да::

- разбере своята религиозна традиция по възможно най-адекватен начин;

- разбере религиозната традиция на другите по най-адекватен начин;

- сравни различни религиозни традиции;

- защити или оправдае положенията на дадена религиозна традиция;

- предприеме или утвърди реформирането на дадена религиозна традиция;

- подпомогне пропагандирането на дадена религиозна традиция;

- привлече данните на дадена религиозна традиция с цел изясняване или обяснение на някаква днешна нужда или ситуация;

- привлече данните на дадена религиозна традиция с цел намери най-адекватния начин на интерпретиране на света;

- изучи на природата на божественото, без да изхожда от положенията на някаква религиозна традиция;

- оспори или да обори положенията на дадена религиозна традиция или на дадено виждане за света.

    3. Християнското богословие и „богословието” на другите религии.

    Богословието на другите религии се отличава от богословието на християнството по същността си и по разбирането си за божественото, човешкото и световното. За будизма например по-подходящ термин е „будистка философия,” а не толкова „будистко богословие,” тъй като будизмът няма същото разбиране за божественото, каквото съществува в християнството и в други световни религии. Индуизмът също разработва въпроси на „богословска философия,” в която изяснява не толкова истините за божественото, колкото въпросите на вселената и нейната природа, на Бога (Брахман) и неговата природа, и на световната душа (Атман) и нейната природа; учението на индуизма, преподавано в различни философски школи, се нарича „даршана” (гледище, гледна точка), което има различно съдържание и цели в сравнение с богословието на другите религии.

    Макар и монотеистични религии, каквото е и християнството, ислямът и юдаизмът също разбират богословието по специфичен начин, който не съвпада с разбирането на богословието от християнството. В юдаизма разсъжденията на отделните школи не са толкова върху Бога, Неговата същност и отношението му към света и човека (както е в християнството), колкото върху Божия закон и влиянието му върху хората и върху вярващите. Аналог на християнското богословие е „равинистичната дискусия” (дискусиите на равините), която се провежда почти изключително върху юдейския закон; „богословие” за юдаизма са също така различните коментари върху Тората и върху други книги на Стария завет.

    Ислямската наука, съответстваща на християнското богословие, се нарича „калам,” (реч, думи) който както и юдаизмът се съсредоточава преди всичко върху ислямския закон, „фикх.” „Усул ал-фикх” и учението за произхода, източниците и принципите, върху които се основава ислямския закон. До голяма степен разсъжденията в това учение има философски характер, а не толкова богословски, според както богословието се разбира от християнството.

 

б) Богословие, теологумени, догмати и учение на Църквата.

    1. Богословие, теологумен и догмат.

    За разлика от богословието, което е наука за божественото, състояща се от различни дисциплини, които разглеждат един или друг аспект на християнското учение, теологуменът е богословско мнение на отделно лице, което изразява своето виждане за един или друг аспект от това учение. Догматът е необорима истина, която засяга същността на църковното учение и която се отнася към най-главните положения на това учение. А теологуменът е богословско мнение върху второстепенни страни от учението или върху онези негови аспекти, които не са получили статута на догмат или учение на Църквата. Теологуменът, като частно богословско разсъждение, може да бъде приет като мнение, допълващо учението на Църквата, но може да бъде и отхвърлен и в хода на историята това мнение може да бъде забравено.

    2. Църковното учение.

    Църковното учение е цялостното разбиране на Църквата за християнството като вяра и като жива практика на вярващите в техните общини. Църковното учение се основава върху целия състав на Божественото откровение: Свещеното Писание и Свещеното Предание, догматите и каноните на Църквата, решенията на вселенските събори и на други местни църковни събори, учението на светите отци, на църковните учители и на онези богослови, чиито разсъждения са приети от Църквата като отговарящи на чистотата на християнството като вяра и живот във вярата. Следователно догматите, теологумените и отделните богословски разсъждения са част от учението на Църквата (при което дадените теологумени и богословски разсъждения са приети като правилни и отговарящи на духа и на съдържанието на църковното учение). Теологумените и богословските разсъждения, които не са приети от Църквата, могат да останат разсъждения и изяснения, валидни само за една или няколко църковни общини.

    3. Деноминационен характер на църковното учение и на богословието.

    Важна особеност на църковното учение е тази, че то е учение на конкретна християнска община. Макар в църковното учение и да съществуват положения, общи за всички християнски общини по света (например за Пресветата Троица, за Боговъплъщението, за Възкресението, за Изкуплението, за Кръста, за Спасението и т.н.), историята е засвидетелствала, че всяка голяма християнска общност е изработила свое църковно учение, поради което говорим за учението на православната църква, учението на римокатолическата църква, учението на протестантизма (на отделните протестантски общини).

    По подобен начин и богословието не е единно християнско богословие, а е богословие на православната църква, на римокатолическата църква, на протестантизма и т.н. Отделните богословски мнения (теологумените) са още по-многобройни и те също се определят от учението на дадена църква или християнска община, към което се придържа даден богослов или църковен деятел. Съществуват теологумени, разработвани от богослови, принадлежащи към различни християнски общини, които имат едно съдържание и еднакво разбиране за разработвания въпрос, но по-нататъшното приложение на тези мнения в живота на дадена християнска община приема различни оттенъци в зависимост от учението на тази община.

    4. Богословието в богословските школи.

    В богословските школи на отделните църкви и християнски общности, наред с „традиционните” богословски науки, се преподават едни или други богословски дисциплини в зависимост от църковното учение на дадената християнска общност и от богословските достижения на богословието на тази общност като цяло. В протестантските школи можем да видим такива дисциплини, като „петте стълба на християнството” (имайки предвид „петте стълба” на протестантизма), докато в римокатолическите и православните богословски школи тази дисциплина отсъства, и обратно, в една православна богословска школа ще срещнем такива дисциплини, като „богословие на тайнствата,” „църковна химнография,” „сектология” и т.н., които не могат да се срещнат в протестантските богословски школи.

 

в) Видове християнско богословие.

    1. Християнското богословие е едно.

    Християнското богословие може да бъде само едно: рационално изяснение на истините на вярата, изложени в църковното учение. Но истините на вярата са многобройни, а те също така могат да бъдат разглеждани от различни гледни точки. Истини са такива положения на църковното учение, като истината за Бога като три-личностен Бог, за Божието откровение, дадено на човеците в Свещеното Писание и Свещеното Предание, за Боговъплъщението и за Иисус Христос като Изкупител и Спасител на човечеството и т.н. Тези истини са разкрити на хората в тяхното историческо развитие, т.е. истините имат и исторически характер. Тези истини могат да бъдат поставени в определена систематика и ред.

    2. Четири главни дяла на християнското богословие.

    Поради това, в зависимост от акцента, който дадени богословски науки поставят в своите изследвания, богословието може условно да бъде разделено на няколко главни дяла. Историческото развитие на богословието показва, че най-често срещаните видове богословие са библейското, систематическото, историческото и практическото богословие. В сферата на първото влизат такива богословски дисциплини, като въведение в Стария и в Новия завет, изяснение на съдържанието на Стария и Новия завет (исагогика, екзегетика), тълкуване на книгите на Стария и Новия завет (херменевтика), библейска история и библейска археология и т.н.. В систематичното богословие влизат такива дисциплини, като въведение в богословието, християнска догматика, християнска апологетика, сравнително богословие (анализ на учението на отделните християнски църкви и общини), нравствено богословие (християнска етика), патристика (живот и учения на отците на църквата), богословска херменевтика (наука за начините на построяване на богословските формулировки), канонично право и т.н. Историческото богословие разглежда зараждането и историята на Църквата, историята на отделните християнски общини, историята на християнските движения и на християнската богословска мисъл и т.н. Накрая, практическото богословие разглежда такива въпроси като история и същност на християнското богослужение, литургика, катехетика (църковна педагогика), омилетика (църковно красноречие), пастирско богословие (богословие на църковното пастирство), християнско религиозно образование, методика на християнското богословие и неговото преподаване и т.н.

    3. Богословието като наука, съставена от различни богословски науки.

    От друга страна богословието може да разглежда истините на вярата, поставени в определена систематика, и по този начин то може да бъде разделено на няколко под-дисциплини, такива като библиология (наука за библията), еклезиология (учение за Църквата), христология (учение за Иисус Христос), пневматология (учение за Светия Дух), сотериология (учение за спасението), богословска антропология (учение за човека и човечеството от гледна точка на християнството), мисиология (учение за мисията на Църквата), мариология (учение за Пресвета Дева Мария), есхатология (учение за последните времена) и т.н.

 

г) Богословието на Западното християнство.

    1. Граници на източното и западното християнство.

    Църквата не може да бъда западна или източна, тъй като тя е богочовешки организъм, чийто Глава и Сам Иисус Христос. Но в човешки и исторически план тя се е учредявала и установявала на отделни територии, които от гледна точка на центъра на християнството – Палестина, Мала Азия и Рим – могат да бъдат определяни като източни, западни, южни и северни. Терминът „западна църква” се използва за християнските общини, установени и утвърждаващи се на територии, намиращи се на запад от историческите граници на източното християнство – на православните църкви и на т.нар. православни църква на Ориента – това са границите, разположени на изток от границите на западната римска империя от първи до края на трети век.

    2. Гръцко-юдейската и латинската традиция в християнството.

    Западните християнски общини още от самото си учредявани и развитие се откъсват от юдейско-гръцката християнска традиция и обосновават богословието си чрез латинския език като официален и нормативен език на западното християнство. Това богословие има умозрителен и разсъдъчен характер, за разлика от богословието на източните църкви, което е повече мистично и спонтанно. Този характер на западното богословие става причината за появата на нови учения в Църквата, които не са били характерни за християните от първите векове и според решенията на вселенските събори, например учението за изхождането на Светия Дух и от Сина (т.нар. „филиокве,” въведено през 6 век в някои испански църкви). Тези нови учения определят и характера на западното християнско богословие.

    3. Поява на нови учения за Църквата в западното християнство.

    Като цяло западното богословие се подразделя по същия начин, както и в източните църкви, като разликата с тях е в подхода на обосноваване и изяснение на отделните положения на църковното учение. В римокатолическата църква се появяват богословски съчинения, доказващи незаблудимостта на папата по въпросите на вярата, за главенството на римския папа над всички други епископи на християнството, за заслугите пред Бога, които християните могат да натрупват през живота си и чрез които могат да се прощават грехове, за непорочното зачатие на Дева Мария, за нейното възнесение, за чистилището, за особената роля на свещенството за възрастването в християнския живот (т.нар. сацердотализъм, според който изкупителната жертва за греха изисква участието и намесата на свещенослужител) и т.н.

    Богословието на западната църква се развива с особена сила чрез съчиненията на учредителите на протестантизма, когато се появяват стотици богословски съчинения, оправдаващи новото учение на протестантите като противовес на католическото учение. Учението на католическата църква също се развива, като в редица свои положения то приема формата на защита срещу обвиненията на протестантизма, а в други то доразвива собственото си учение, като добавя нови доказателства и формулировки.

    4. Богословието на западното християнство.

    По този начин богословието на западното християнство от средновековието насам е богословие на защита на „своето” вероучение, а едва в по-ново време то е богословие на християнското учение от гледна точка на римокатолическото учение и на учението на отделните протестантски богословски школи. Поради огромния брой протестантски общности и специфични за всяка общност учения, днес съществуват и огромен брой богословски съчинения, описващи учението и богословието на дадена протестантска община, което се отличава от ученията на други сродни протестантски общини. Макар и да съществува тенденция за преодоляване на различията в отделните видове богословие, и днес все още продължават да се развиват богословските съчинения на отделните западни християнски общини като изяснение или защита на „своето” собствено християнско учение.

 

д) Православното богословие.

    1. Вселенски характер на православното богословие.

    Богословието на православната църква се е формирало не като разсъждения върху един или друг аспект на християнството, а като приемане на решенията на вселенските събори като събори на всецърковното съзнание и сетне обосноваване на тези решения по време на поместните православни събори след „съборната епоха” на първите осем века на християнството. Богословието на православната църква се формира и под влияние на съчиненията на светите отци и на отците на Църквата от най-древно време и до днес. Богословието на православната църква по този начин приема вселенски характер, тъй като то отразява определенията на вселенската (съборната) Църква отпреди разделенията.

    Ето защо изворите на православното богословие трябва да се търсят в решенията на вселенските събори, съчиненията на светите отци, решенията на някои поместни събори, в „изповеданията на вярата” и в катехизисите на православната църква. Православното богословие не се развивало в систематична форма, нито пък е имало цялостни богословски съчинения по въпросите на библеистиката и на църковното учение като цяло: съществували са отделни решения и „изповедания,” които сетне са поставили основата на православното богословие.

    2. Православното богословие като отговор на богословието на западното християнство.

    Но като богословска наука православната християнска мисъл започва да се оформя в хода на съпоставяне на православното учение с това на западните християнски общини – тези на римокатолицизма, протестантизма и англиканизма. Тъкмо в хода на борбата на православните йерарси с нововъведената формула на римската църква за изхождането на Светия Дух и от Отца било взето решението на Константинополския събор от 879-880 г., което обосновало православното разбиране и богословие относно същността на Пресветата Троица и за отношенията между Трите Лица. Богословското разбиране за светата евхаристия, за изкупителното дело на Иисус Христос, за съотношението на това дело с Лицата на Троицата било правилно изяснено на съборите от 1156 и 1157 година, а на съборите от 1341, 1347 и 1351 било дадено богословско изяснение на въпросите за Божията благодат, за богоуподобяването, за нетварността на Божествените енергии и т.н. „Определението на православната вяра на източната Църква” от 1672 година на йерусалимския патриарх Доситей през 1723 г. е изпратено на християните във Великобритания, където англиканите за пръв път се докоснали до богословието на православната църква.

    3. Развитие на православното богословие.

    Православното богословие се развива и под влиянието на западното християнско богословие. Немалко отци и учители на Църквата са заимствали главни положения на християнското учение от западните богослови, като са ги интерпретирали през гледната точка на православното учение и по този начин съставят съдържанието на православното богословие. Съществува дори мнение, че православното богословие не би се развило, ако православните йерарси не биха се сблъскали с неправилните, от православна гледна точка, възгледи на западните християнски автори.

    Особена заслуга имат руските религиозни богослови и философи на 19 век и началото на 20 век, които разработват редица положения на православното богословие само на основата на православното учение, без да се опират на западната богословска мисъл. От 20 век насам православното богословие се развива в руслото на православното учение, където се изясняват редица негови аспекти, особено с оглед на съвременните предизвикателства, които модернизъм и постмодернизмът поставят пред Църквата.

    4. Нови богословски дисциплини на православното богословие.

    По този начин в православните богословски школи, наред с „традиционните” богословски дисциплини на четирите главни дяла на богословието (библейско, систематично, историческо и практическо), се повяват и нови богословски науки и съчинения, които осветляват един или друг въпрос на съвремието през призмата на православното учение. Появява се такива дисциплини, като мистическо богословие, православна аскетика, пастирска етика, православна трезвост, православна химнография, сотериология и есхатология, еклезиология, богословска епистемология и т.н. Трябва да се отбележи, че това не са нови богословски науки, а по-скоро богословски дисциплини и богословски курсове, които се четат в православните богословски школи – семинарии, духовни академии и богословски факултети. Редица богословски школи преподават не само богословски дисциплини, но и такива, които са във връзка със социалната или мисионерската дейност на Църквата, а също така и като отговор на развитието на някои съвременни науки или социални теории, особено онези, които се отнасят към новите технологични достижения, биоетиката, медицината, социологията и т.н.

      Copyright © 2013-2018 bgchurch.org.uk - Bulgarian Orthodox Church in London